"Всяко дете е артист. Проблемът е как да останем артисти, след като пораснем." — Пабло Пикасо
За малко дете, моливът и хартията не са просто играчки; те са мостове за комуникация. Преди да овладеят синтаксиса или сложната лексика, децата използват визуална символика, за да разказват своите истории, да изразяват страховете си и да споделят радостите си.
-
Скриване като визуално "бъбрене": Точно както бебетата издават звуци преди да заговорят, ранните драсканици (около 18 месеца до 2 години) са първите стъпки в комуникацията. На този етап детето не рисува обект, а изразява движение и енергия.
-
Цветовете като чисти емоции: Когато емоционалният речник е ограничен, цветовете стават техните изразни средства. Ярки цветове като червено и жълто често отразяват висока енергия или вълнение, докато по-тъмните нюанси могат да предполагат по-размишляващо състояние или нужда от защита.
-
Символиката на пространството: В света на детето, размерът на хартията съответства на емоционалната важност, а не на физическата реалност. Детето може да се нарисува много малко до гигантска родителска фигура, за да покаже чувство за защита или доминиране.
-
Рисуването като катарзис: Децата често рисуват събития, които са ги изплашили. Като поставят страха на хартия, детето получава контрол над него. Хартията става безопасна среда, в която да "се изправят" пред големия свят.
Възрастните трябва да гледат на детското рисуване не като на художествено произведение, което да бъде оценявано естетически, а като на прозорец в техния ум. Вместо да питат "Какво е това?", по-подкрепящият подход е да кажат: "Разкажи ми за това, което си нарисувал." Това ги кани да използват малкото думи, които имат, за да завършат историята, която са започнали на хартия.
Забележка: Този процес е известен като "визуална грамотност" и е от съществено значение за по-късното развитие на уменията за писане и четене.
