Защо малките деца правят истерии, кое е нормално според възрастта и как да реагирате спокойно? Практични стратегии преди, по време и след това за родители и педагози.
В един момент детето ви си играе щастливо, а в следващия лежи на пода и пищи, защото бананът му се е счупил на две. Истериите могат да бъдат шумни, изтощителни, а понякога и неудобни, особено когато се случват в магазина или пред роднини. Много родители тихо се питат дали не правят нещо грешно или дали тези изблици на детето са нормални.
Истериите са една от най-честите части от ранното детство. Те не са знак за лошо родителство или за „трудно“ дете. Те са знак за млад мозък, който все още се учи да се справя със силни чувства. Когато разберете защо се случват и имате спокоен план за преди, по време и след това, справянето с тях става много по-лесно – и за родителите, и за педагозите.
Защо се случват истериите
Малките деца изживяват емоциите много силно, но все още нямат уменията да ги овладяват. Чести причини са:
- Развиващ се мозък. Частите на мозъка, отговорни за самоконтрола и успокояването, все още се развиват в ранните години.
- Ограничен речник. Когато детето не може да намери думите, за да каже какво иска или чувства, разочарованието често излиза като плач, крясъци или хвърляне на предмети.
- Умора и глад. Пропуснат следобеден сън или закъсняла закуска могат да направят всяко дете по-уязвимо.
- Желание за самостоятелност. Малките деца искат да правят нещата сами и да избират сами, но не винаги могат.
- Граници и преходи. Да чуе „не“, да спре забавно занимание или да отиде от едно място на друго може да бъде прекалено много за детето.
- Свръхстимулация. Шумът, тълпите и натоварените дни могат да са твърде много за едно малко дете.
Кое е нормално според възрастта
Истериите са чести приблизително между една и четири години. Често зачестяват през втората и третата година, когато децата имат силни желания, но ограничени думи и самоконтрол. С развитието на речта и с усвояването на други начини за изразяване истериите обикновено стават по-кратки, по-редки и по-слаби.
Всяко дете е различно. Някои имат чести, бурни истерии, а други почти нямат. И двете може да са напълно нормални.
Преди: предотвратяване на истериите, когато е възможно
Не можете да предотвратите всяка истерия, но можете да намалите много от тях:
- Пазете съня и храненето. Поддържайте предвидими рутини и носете здравословна закуска, когато сте навън.
- Предупреждавайте преди преходите, например: „Още две пързалки и тръгваме към вкъщи.“
- Предлагайте прост избор. „Червената или синята чаша?“ дава усещане за контрол в граници, които вие приемате.
- Забелязвайте ранните признаци като хленчене, лепнене за вас или неспокойствие и се намесете с утеха, почивка или смяна на заниманието.
- Помагайте с думи. Научете детето на прости фрази като „помогни ми, моля“ или „ядосан съм“, а при по-малките използвайте жестове или знаци.
- Хвалете спокойното поведение. Забелязвайте, когато детето изчаква, споделя или помоли учтиво.
По време: да запазите спокойствие в бурята
Когато истерията започне, способността на детето да слуша и разсъждава е много ограничена. Целта е всички да са в безопасност и да му помогнете да премине през нея.
- Запазете спокойствие. Поемете бавно въздух и снижете гласа си. Вашето спокойствие помага на нервната система на детето да се успокои.
- Пазете всички в безопасност. Отдалечете детето от опасност или преместете предметите извън обсега му.
- Говорете с малко думи. Дългите обяснения не помагат в този момент. Опитайте: „Много си ядосан. Тук съм.“
- Назовете чувството. „Искаше да останеш в парка. Тъжно ти е, че трябва да си тръгнем.“
- Задръжте границата. Признайте чувството, но не отстъпвайте пред това, което е предизвикало истерията. Така детето научава, че истериите не променят правилото.
- Предложете утеха, а не натиск. Някои деца искат прегръдка, а други имат нужда от малко пространство, докато сте наблизо. Следвайте сигналите на детето.
След това: повторна връзка и учене
- Когато детето се успокои, предложете гушка и успокоение. То трябва да знае, че любовта ви не е засегната.
- Разговорът да е кратък и прост, особено с по-малките деца.
- С по-големите деца поговорете накратко какво се е случило и какво биха могли да направят следващия път, например да помолят за помощ или да поемат дълбоко въздух.
- Продължете напред. Няма нужда от дълги наказания или от връщане към случилото се по-късно през деня.
Последователните граници са важни
Децата се чувстват най-сигурни, когато правилата са ясни и предвидими. Ако истерията понякога води до бонбона или до допълнително време пред екрана, децата научават, че истериите „работят“, и те може да зачестят. Договорете се като семейство за няколко важни правила и ги прилагайте спокойно и последователно, дори когато е трудно.
Истерии на обществено място
- Помнете, че повечето възрастни около вас също са минали през това.
- Съсредоточете се върху детето, а не върху минувачите.
- Ако е възможно, отидете на по-тихо място, докато детето се успокои.
- Пазаруването да е кратко и, когато можете, планирайте го след съня и храненето.
Последователност между дома и детската градина
Децата се справят най-добре, когато възрастните в живота им реагират по сходен начин. Говорете с педагозите на детето за това какво обикновено отключва истериите, какво помага на детето да се успокои и какви думи използвате у дома. Педагозите могат да споделят как се справят със силните чувства в групата, за да използвате същия подход. Някои деца се държат цял ден и изпускат чувствата си, когато ги вземете, което е често срещано и обикновено е знак, че се чувстват в безопасност с вас.
Кога да говорите с педиатър
Повечето истерии са нормална част от развитието. Добре е да говорите с педиатъра, ако:
- Истериите са много чести или много продължителни през повечето дни.
- Детето се наранява по време на истериите, например като си удря главата или се хапе.
- Има много агресия към другите, която не намалява.
- Истериите все още са много силни след около четири или пет години.
- Детето трудно се успокоява дори с подкрепа или истериите са съпроводени с други притеснения, като трудности с говора, съня или храненето.
- Чувствате се претоварени и имате нужда от подкрепа. Да потърсите помощ е сила.
Домът и детската градина на една вълна
Дребните детайли често обясняват един труден следобед. С kidsday педагозите могат да записват храненията, съня и бележки през деня и да ги споделят с родителите чрез приложението за родители, заедно със снимки и занимания. Ако детето е пропуснало част от съня си или е яло по-малко на обяд, родителите могат да видят това, преди да го вземат, и да планират по-спокойна вечер. Родителите и педагозите могат и да си пишат в приложението, за да се договорят за последователен начин на реагиране при силни чувства.
Заключение
Истериите са нормален, временен етап, докато малките деца се учат да разбират и овладяват емоциите си. С предвидими рутини, спокойни реакции, последователни граници и много топлина след това повечето деца постепенно намират по-добри начини да изразят това, което чувстват. Бъдете търпеливи с детето и със себе си. Всеки спокоен момент, който му предлагате в бурята, му помага да изгради умения за цял живот.
