Опитът е учителят на всичко, но страстта е това, което го поддържа жив.
В първите ми стъпки всичко беше изключително интензивно. Бях много чувствителна и приемах всяка ситуация, свързана с децата, много лично. Спомням си постоянния стрес от високите очаквания на родителите; често си мислех, че моят труд и отдаденост не се показват или оценяват достатъчно.
С времето обаче научих един ценен урок: Доверието не се дава, то се изгражда. Постепенно първоначалната тревожност беше заменена от изключително признание. Родителите придобиха пълно доверие в мен, а работата ми започна да бъде ценена по начини, които в началото дори не си представях.
Пет години по-късно... Днес, въпреки че вече не работя активно като учител в група, виждам този период като „основата“ на моята професионална стабилност.
Защо са ни нужни нови предизвикателства?
Изследванията показват, че периодът между третата и петата година е „повратната точка“. Според проучвания за задържането на учители (Ingersoll, 2012), около 40–50% от педагозите напускат професията на този етап, ако не открият нови стимули.
Нуждата от автономия:
Според Теорията за самоопределението (Deci & Ryan, 2000), за да се избегне спад в мотивацията, един педагог трябва да поеме нови отговорности.
Моята препоръка:
Когато един педагог достигне тази зрялост, е време институцията да му предложи нови отговорности. Даване на роля в организирането на учебните материали, в разработването на учебната програма или повишаване на позиция, където неговото мнение има значение за благополучието на центъра, е от съществено значение. Най-професионалният въпрос, който един ръководител може да зададе, е:
„Коя задача би била най-привлекателна за вас в този момент?“
„Рестарт“ след работа: Как да се защитим?
Работата с деца изисква високо ниво на „емоционален труд“. За всички колеги, които все още са на първа линия, и за да се избегне това, което науката нарича „състрадателна умора“ (Compassion Fatigue) (Figley, 2002), препоръчвам:
Физически активности (йога/пилатес/разходки):
От съществено значение за намаляване на кортизола (хормона на стреса), който се натрупва от постоянния шум и високата отговорност.
Кафе с „терапевтични хора“:
Това е любимата ми точка. Излезте на кафе с онзи приятел или човек, който ви разбира без много думи. Заобикаляйте се с хора, които ви зареждат с енергия, които ви карат да се смеете и не очакват нищо от вас. Понякога един прост разговор извън стените на детската градина е най-добрата терапия.
Пет години опит са ценен капитал. Не си позволявайте да застивате на едно място. Търсете предизвикателства, които ви развиват, защото педагогът, който се грижи за себе си и се развива, е най-големият подарък за всяко дете!
