„Синдромът на петата година“: Защо опитните педагози се нуждаят от нови предизвикателства

В първите си стъпки всичко беше изключително интензивно. Бях много чувствителен и вземах всяка ситуация, свързана с децата, присърце. Помня постоянния стрес от високите родителски очаквания; често си мислех, че моята работа и отдаденост не се оценяват или показват правилно.

Въпреки това, времето ми даде ценен урок: Доверието не се дава; то се изгражда. С времето, тази първоначална тревожност беше заменена с изключителна признателност. Родителите получиха пълно доверие в мен, а моята работа започна да се оценява по начини, които не бях си представял в началото.

Пет години по-късно... Днес, макар че вече не съм активен в ролята на учител в класната стая, виждам този период като "основа" на моята професионална стабилност.

Защо имаме нужда от нови предизвикателства? Изследванията показват, че периодът между третата и петата година е "поворната точка." Според проучвания за задържане на учители (Ingersoll, 2012), около 40-50% от учителите напускат професията на този етап, ако не намерят нови стимули.

• Нуждата от автономия: Според Теорията за самоопределение (Deci & Ryan, 2000), за да се избегне спад в мотивацията, учителят трябва да поеме нови отговорности.

• Моята препоръка: Когато един учител достигне тази зрялост, е време институцията да му предложи нови отговорности. Даване на роля в организирането на училищни материали, учебната програма или повишаване в позиция, където мнението му е важно за благосъстоянието на центъра, е от съществено значение. Най-професионалният въпрос, който мениджърът може да зададе, е: "Коя задача би била най-привлекателна за вас сега?"

"Рестарт" след работа: Как да се защитим? Работата с деца изисква висок ниво на "емоционален труд." За всички колеги, които все още са на предната линия, и за да се избегне това, което науката нарича Умора от състрадание (Figley, 2002), препоръчвам:

1. Физически активности (Йога/Пилатес/Разходки): Необходими за намаляване на кортизола (хормон на стреса), който се натрупва от хроничен шум и висока отговорност.

2. Кафе с "Терапевтични хора": Това е моята любима точка. Излезте на кафе с този приятел или човек, който ви разбира без да казва много. Обградете се с хора, които ви зареждат, които ви карат да се смеете и които не искат нищо от вас. Понякога, простият разговор извън стените на детската градина е най-добрата терапия, която съществува.

Пет години опит са ценен актив. Не позволявайте да се задържате. Търсете предизвикателства, които ви карат да растете, защото учителят, който се грижи за себе си и се развива, е най-голямото дарение за всяко дете!