Сълзи през втората седмица след лесна първа? Научете колко време обикновено отнема адаптацията в яслата или детската градина, защо често става по-трудно след добро начало, кои са признаците, че върви добре, и какво помага при раздялата сутрин и у дома.
Първите няколко дни минаха по-добре, отколкото очаквахте. Детето ви махна за довиждане, игра, обядва и се прибра уморено, но щастливо. После, през втората или третата седмица, всичко се промени: сълзи на вратата, вкопчване в крака ви и дете, което изведнъж всяка сутрин пита дали днес е ден за вкъщи. Или може би изобщо не е вървяло гладко и след няколко седмици се питате дали някога ще стане по-лесно.
Ако това ви звучи познато, не сте сами и рядко означава, че сте избрали грешното място или че детето ви не е готово. Адаптацията в яслата или детската градина е процес с възходи и спадове, а не права линия. Това ръководство обяснява колко време обикновено отнема адаптацията, защо често става по-трудно след добро начало, какво помага при раздялата сутрин и у дома и кога си струва да поговорите с учителите или с педиатъра.
Накратко
Сълзи през втората седмица след лесна първа? Научете колко време обикновено отнема адаптацията в яслата или детската градина, защо често става по-трудно след добро начало, кои са признаците, че върви добре, и какво помага при раздялата сутрин и у дома.
Колко време отнема адаптацията?
Няма определен брой дни. Много деца започват да се чувстват като у дома си за няколко седмици, докато на други им трябват месец-два, докато раздялата сутрин стане лесна. И двете са нормални. Адаптацията често отнема повече време, когато:
- Детето е на възраст около една до две години. Раздялата с родителите често е най-трудна на тази възраст, защото това е нормален етап от привързаността.
- Посещенията са нередовни. Два дни седмично или дълги прекъсвания заради празници или болест могат да превърнат всяко връщане в ново начало.
- По същото време настъпват и други големи промени. Ново братче или сестриче, преместване, отказване от шишето или биберона или приучаване към гърне – всичко това черпи от същата емоционална енергия.
- Идват първите настинки. Болничните дни прекъсват режима точно когато е започнал да се получава.
- Сменят се учителите или групата. Малките деца се привързват към хора, затова ново лице може за известно време да върне напредъка назад.
По-важна от календара е посоката. В рамките на няколко седмици хубавите моменти постепенно стават ли по-дълги, а трудните – по-кратки?
Защо може да стане по-трудно след добро начало
Лесната първа седмица, последвана от сълзи, е толкова честа, че много учители я очакват. Причините са няколко:
- Новото вече не е ново. В началото новите играчки, новите деца и новата стая са вълнуващи. Щом станат познати, детето по-ясно забелязва, че вас ви няма.
- Детето вече разбира какво означава раздялата. През първите дни не знаеше, че ще си тръгнете. Сега знае и протестът започва още на вратата или дори в колата.
- Умората се натрупва. Цял ден с много деца, шум и нов режим е изморителен. Към втората или третата седмица много деца вече не си доспиват.
- Изпускат напрежението там, където се чувстват в безопасност. Много деца се държат цял ден и се „разпадат“, когато ги вземете, или у дома. Това не е знак, че в градината върви зле; често означава, че с вас се чувстват достатъчно сигурни, за да освободят емоциите от деня.
Признаци, че адаптацията върви добре, дори и със сълзи
- Плачът на вратата спира до няколко минути, след като си тръгнете (попитайте учителите).
- Детето приема утеха от един определен учител.
- Започва да яде, да спи и да играе в градината, дори и малко по-малко, отколкото у дома.
- Споменава имената на други деца или на учителите, или играе на „детска градина“ с играчките си.
- Трудните сутрини постепенно стават все по-редки.
Признаци, на които да обърнете повече внимание
- Тревожност, която продължава през по-голямата част от деня, всеки ден, след няколко седмици редовни посещения.
- Детето яде или пие много малко в градината няколко поредни дни.
- Промени у дома, които не отшумяват, като продължителни проблеми със съня, загуба на умения, които детето вече е имало, или отдръпване от играта.
- Детето изглежда уплашено от определен човек или място.
- Никакво подобрение след месец-два редовни посещения.
Нито един от тези признаци не е диагноза. Те са повод за спокоен и подробен разговор с учителите и, ако се тревожите за здравето, съня или развитието на детето, за разговор с педиатъра.
Какво помага при раздялата сутрин
- Сбогуванията да са кратки и предвидими. Използвайте един и същ ритуал всеки ден: прегръдка, проста фраза като „Ще дойда да те взема след следобедния сън“, предавате детето на учителя и си тръгвате.
- Винаги се сбогувайте. Ако се измъкнете незабелязано, може да избегнете сълзите в момента, но на следващия ден детето може да е по-нащрек и да се лепи повече за вас.
- Предавайте детето на един познат човек. Попитайте дали един и същ учител може да посреща детето всяка сутрин през първите седмици.
- Донесете любим предмет за утеха, ако градината позволява, например малка плюшена играчка или семейна снимка.
- Идвайте, когато в стаята е спокойно. По-тих момент често е по-лесен от най-натовареното време за пристигане.
- Останете спокойни, дори ако не се чувствате така. Децата четат лицата на родителите си. Увереното и топло сбогуване им казва, че това е сигурно място.
Какво помага у дома
- Пазете съня. По-ранното лягане през първите месеци може да направи сутрините много по-леки.
- Отложете другите промени, ако можете. Отбиването, новото легло или приучаването към гърне обикновено могат да почакат няколко седмици.
- Говорете за градината конкретно и положително. Използвайте имената на учителите, описвайте какво ще се случва през деня и четете книжки с картинки за ходенето на детска градина.
- Планирайте спокойно време заедно, след като го вземете. Малка закуска, гушкане и тиха игра действат по-добре от задачи из града веднага след градината.
- Водете детето възможно най-редовно. Предвидимите дни помагат на децата да научат, че градината е част от седмицата им и че вие винаги се връщате.
- Разигравайте раздялата. „Ку-ку“ и криеница за по-малките или игра на роли, в която играчките ходят на „детска градина“, а родителите им се връщат да ги вземат.
Работа в екип с учителите
Адаптацията върви най-добре, когато родителите и учителите открито споделят информация. Полезни въпроси, които да зададете:
- Колко дълго плаче детето ми, след като си тръгна, и какво му помага да се успокои?
- При кого отива детето ми за утеха?
- Как вървят храненето, сънят и играта?
- Би ли помогнал по-кратък ден за една-две седмици?
- Има ли нещо, което да променим в сутрешния ни ритуал при раздялата?
Споделяйте и какво се случва у дома: лоша нощ, предстоящо братче или сестриче, промяна в режима. Малките подробности помагат на учителите да разберат една трудна сутрин.
Как kidsday помага на семействата и учителите по време на адаптацията
Много детски градини използват kidsday, за да направят този период по-малко стресиращ за всички. Чрез приложението за родители семействата получават ежедневни новини със снимки, занимания, хранения и следобеден сън, така че могат да видят как наистина е минал денят, след като сълзите на вратата са отминали. Учителите отбелязват храненията, съня и бележки, а родителите и градината могат да си пишат съобщения в приложението, за да се договорят за сутрешния ритуал или да зададат бърз въпрос. Отбелязването на присъствието с check-in и check-out дава ясна картина колко е продължил всеки ден, което помага, когато градината предложи денят да се удължава постепенно. Приложението е достъпно на всички 22 езика на сайта на kidsday, така че семействата могат да следят на собствения си език.
Накрая
Трудната втора седмица не означава, че адаптацията се е провалила. Повечето деца имат нужда от време, повторение и няколко възрастни, на които имат доверие, преди градината да стане тяхно място. Сбогувайте се кратко и с любов, пазете съня, поддържайте тесен контакт с учителите и следете посоката в рамките на няколко седмици, а не по една сутрин. Ако нещо ви тревожи или тревожността на детето не отшумява с времето, говорете открито с градината и с педиатъра. С търпение и работа в екип обикновено идва денят, в който детето ви влиза, маха ви и тръгва да играе.



